Рагнарок
В поле от кръв и счупени копия,
след телата хладни върви млада жена.
С кожа гладка като млечно кадифе
и коса, златна като слънцето.
Бялата й рокля една докосваше земята,
но ни едно петно, но опетни цвета,
на тази приказна одежда.
Вървеше тя и гледаше своите другари,
те се биха до последния си дъх,
умряха, забивайки копия в сърцата си.
Мъже, жени, богове и чудовища, ...