3 июн. 2017 г., 10:24
Верандата мирише на дърво,
топло и уютно е навън.
Отпуснат в удобното кресло,
отказвам на подканите за сън.
Любувам се на двора, язовира,
на слънцето лъчите как блестят,
пълзят те по водата без да спират,
рисуват златен, неотъпкан път.
Тръгвам мислено по него и вървя,
всяка крачка спомени навява.
Всички до един ще посетя.
С тебе беше цял живот забава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация