Рай, с мирис на сяра
Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство,
убива вирус - от зори, до мрак.
Змията пък, с коварно постоянство -
домашен е любимец и ортак.
Че тя им е последната надежда,
на подбив Господ нещо ги е взел.
В социалната дистанция изглежда,
мираж ще бъдат Каин и Авел.
И ябълки отдавна вече няма,
че забраниха вноса, от Китай.
И Библията пренаписват в драма -
заключени в досадния си Рай.
А Господ в карантина се поставя
и си предрича, ех, какъв живот!
Да не е луд, та пак да се разправя,
с проблемите на людския им род?
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Стойчо!
-
Чудесен замисъл, точен обрисунък на "людския им род"-ако Господ излезе в отпуск, изтървана ни е работата!🤯
-
Благодаря ви, мили хора!
-
Браво, Наде!!!
-
-
Браво, Наде!
-
Реалността, погледната през призмата на горчивия смях. Господ ни учи да сме щастливи с това, което имаме, но ние все още сме далеч от осъзнаването, че "имането" се променя ежедневно, и също, като щастието е променлива величина в човешкото битие. И вместо да се олицетворяваме с мъдростта в Книгата на книгите, ние взимаме нашата неповторимост за оригиналност и се опитваме да пренапишем сценария на живота, като нещо не случвало се никога.
Благодаря за мъдростта в стихове! -
Ярко описано битие, с тъжна усмивка накрая. Поздрави, Наде.
-
Усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
