Раждам се когато дойде пролетта,
с лятото безумно аз живея,
след това умирам заедно с есента
и изгнивам зиме под снега.
Защо се раждам и живея?
Защо се радвам лете на света
щом ще трябва да умра,
щом ще трябва да изтлея?
Може би аз търся красотата
в цветята, лъхащи на пролет,
може би шептят крилата
в радостния, летен, птичи полет.
Ще открия ли безименната тайна,
събирайки листата с ръце
или ще остане тя незнайна,
затрупана от зимни снегове?
Не зная колко ще живея
и мястото, където ще умра,
затова душата ми се смее
и от очите плаче радостта.
Винаги ще имам в ръцете
красиви пролетни цветя
и винаги, когато ходя лете
самотен по зелената трева,
ще има птици в небето,
къпещи се с песен в утринта.
След това листата ще опадат
и птиците ще отлетят на юг,
а аз ще остана и ще чакам
студената прегръдка на снега.
Ще остана и ще чакам тук
заедно с листата и тревата,
попарени от есенна слана.
Предстои на всичко да изгние...
Но винаги една искра в мен
ще чака с трепет утрешния ден
и не ще остави да изгният под снега
спомените за красивите неща.
© Соул Все права защищены
Поздравявам те отново!