*Райски кът*
В едно забутано селце,
в къщичка една,
там бие едно сърце
и лудо ври във вените кръвта.
И сякаш приказка е,
а може би е рай,
мечтана свобода е,
забавленията – тук нямат край.
А хората учудващо щастливи
работят чак до мрак,
но вечер кръчмата зове ги,
с жадна глътка те отпиват пак.
За миг забравят всяка мъка,
омаяни от завладяващата нощ,
усмихнати, подават си ръка,
танци, страсти – всичко е разкош.
Как красиво тук е нощем,
обсипано с лудуващи души,
как хубаво е да можем,
да живеем в скромност и да сме добри.
За това обичам да съм тук,
в това селце, в тази къща,
сякаш не е реалност, а свят е друг,
в който мека топлина сърцето ми обгръща.
© Мария Амбова Все права защищены