Аз имам прозорец във моята стая
и сутрин, когато небето проглежда
ти казвам, че тук на Земята е Раят.
Ти гледаш сънливо,
със смръщени вежди!
От облаци спускат се птици, чертаят
в небето спирали. А в морската пяна
охлажда се Слънцето. Сипвам ти чая.
Ти искаш ли захар?
Любов?
И отдаване?
От слънцето слиза към твоите устни
най-топлият лъч, който теб ще целуне.
За зима е рано. За лято е късно,
но всичко красиво трепти помежду ни.
Сега ако кажеш, че още си сънен ,
че още си нервен. Че друго ти трябва-
недей да забравяш, че Раят е всъщност
единствено в нашият поглед към Рая.
© Деница Гарелова Все права защищены