Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки.
Солта е лихва, трупана с години.
На щастието миговете кратки,
заслугите деля наполовина.
Вместо платна, косите, пълни с вятър,
предричат ми посоката, където
преди да се разтвори в светлината,
небето е целунало морето.