Живях и плувах безметежно,

не забелязвах, че те има

и мракът с маска на месия

те правеше за мен незрима.

Така си мислех, че си мит

от летописа на нещата,

когато Те открих във миг

зад булото на синевата.

Почувствах срам, запалих свещ

и Бисерът, във Тебе скрит,

опърли слепите ми мигли,

и бях смирен, и бях щастлив!

Сега над езерото спи покой

и се люлее огледална тишина,

а през гъстака от треви и храсти
в ръцете Ти сияе Светлината.