Бягам към тебе,но ти затръшваш ми вратата,
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема
всеки път взимам по един скришом,
но в шкафчето не остават особено много,
някой ден всички те ще свършат.
Тогава ще падна на земята тежко като скала,
и повече няма никога да се пробудя
защото силите ми да се боря привършиха,
сега ще заспя (извини ме)съвсем тихо и спокойно. ...