Ранен и отмъстен

21 июн. 2008 г., 01:12

Поэзия

1190 0 3

Надалече от мене вървете

и, моля ви, сам-самичък ме оставете.

Получих вече добър урок,

любовта ми бе за вас порок.

И принуден бях да замълча,

наложи се да се впусна в таз игра.

Игра на живота и смъртта,

игра страшна и зла.

В огледалото няма вече лице,

лице на мъничко безпомощно дете.

Там вече ме гледат чужди очи,

очи, забравили, че всеки има мечти.

Виждам гърди, в които не бие сърце,

там има само студени ледове.

Стоят две ръце закачени,

ръце красиви и раняващи.

Устни, нежно целуващи,

устни, любовта изпиващи.

И всеки се чуди, всеки ме пита,

не познавам ли любовта.

Ха-ха, няма такива неща,

няма любов, няма доброта.

Хората всичко в мене убиха,

душата моя жестоко раниха.

Сега мога само да ранявам,

всички и всичко да унижавам.

Имам чар и красота,

с тях разбивам хиляди сърца.

Имам всичко онова,

необходимо ми за да отмъстя.

KrIsSiTo (Кристина Георгиева)

2008-06-24T01:56:30+03:00

"...няма любов, няма доброта..." не говори така, това, че някой те е наранил не значи да намразиш любовта, гледай напред и върви с високо вдигната глава и съм убедена, че пак ще я срещнеш (любовта).
"...Имам чар и красота,..." не се и съмнявам, но моля те не бъди толкова жесток, не ти отива да си отмъстителен и да раняваш
red_rosse (Цвети Пеева)

2008-06-21T10:58:44+03:00

Извинявай, но не ти се отдава... да си безчувствен и отмъстителен...
Тоя стих просто компроментира гаднярското начало у теб
Виж, за разбиването на сърца... вероятно е така...
Стиховете, понякога, могат да се забиват много на дълбоко...
Dulsineqq (Илияна Стефанова)

2008-06-21T09:47:52+03:00

Ееее,не с лошо...шегувам се.Красиво и тъжно...