7 авг. 2008 г., 20:10

Ранена 

  Поэзия » Любовная
724 0 3

Ранена

 

 

 Земята под краката ми застина.

Стрелките на часовника и те.

Светът около мен за миг се срина,

а животът неусетно между пръстите тече.

 

Сърцето ми от болка се е свило.

От лъжите ти отърсва се едва.

Спомените на дълбоко е стаило,

но замръкват те, щом спомня си за твоите слова.

 

Не те виня за туй, че ме остави!

Виновна съм, че вярвах на красивите лъжи.

Сега душата е осъдена да не забрави

и цял живот за тебе да тъжи.

 

Казват, времето лекува,

но дали и мен ще стигне този лек!?

Господи, щом спомня си как ме целува,

отново желая да споделя живота си с този човек!!!

 

 

                                                                               Мило, винаги ще бъдеш в сърцето ми!!! 

© Соня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??