26 окт. 2008 г., 20:26

Ранената скала 

  Поэзия » Пейзажная
584 0 6
РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете.
Зареяла поглед в безбрежното море
пред дремещия ѝ взор се нижат дните,
в глуха забрава на необятно небе,
отнесли радост и скърби вековете.
А времето-злосторник от света презрян,
вдълбало във плътта ѝ неизличима рана,
която южният вятър, в нощите невзрян, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Все права защищены

Предложения
: ??:??