Рапсодия в синьо (Пълнулиние - ІІ) - стих: Другая от yotovava (Валентина Йотова)

3 авг. 2010 г., 07:37

Поэзия » Другая

679 0 4

Луната в резенче от портокал

кълбо от светлина премята.

Зад комини и бензинни пари

градът задавен се прокашля.

Паважът е изтръпнал. И дърветата

подскачат смешни. От шифон

разстила мракът по паветата,

плащеницата си. Обертоново

прокънтяват празнично, предесенно

врабци с тържествени флигорни.

Щурци под грейналите кестени

задълбочено с кастанети тропат.

Лудуват пъстри листопадни ноти

и бъркат често ритъма в синкопа.

Звездите се въртят на обороти

като латерна с барабан разхлопан.

Прибрано гроздето у звезден кош

зърна търкулва кехлибарени.

За лятото последно тази нощ

скимти китарата на барда.

От утре, ах, дъждовносиньото

е цвят на есенно примирие.

И тази нощ съвсем е непростимо

с тебе двамата да я проспим.

Подай ръката си, танцувай румба,

ча-ча-ча, фокстрот, пасо добле.

Слезни в очите ми със цвят на умбра

и не газú червената ми рокля.