6 нояб. 2005 г., 20:04

РАВНОСМЕТКА 

  Поэзия
838 0 3

РАВНОСМЕТКА

 

Събудена от моя тих копнеж,

очи отваряш в мрака и ме търсиш,

но аз не съм все същия младеж –

сребро в косите времето поръси.

 

И изтъка по моето чело

килима на годините отминали.

Втъка това, което е било –

отне, което сме си имали.

 

Но ни остави същите сърца

и в тях, стаена, любовта не гасне.

Повехнали са нашите лица,

а чувството все още е прекрасно.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??