Да, всеки брак е доста тъжна гледка,
дори след шумен пир и благослов.
Дали да се бракуваме по сметка,
или да се бракуваме с любов?!
Наместо във луксозна лимузина,
да седнем кротко в стария трабант,
на който не достига все бензина
и дреме под прогнилия сайвант.
Наместо в дом висок, на чет'ри ката,
поизживели сетния си час,
в таванска дупка - няколко квадрата,
да спим на две, прегънати от страст...
наместо щедър дар за всеки празник,
палто от норка в зимния сезон,
да пипнем всички вируси заразни,
на любовта под вехтия балтон...
... и вместо в ресторант с добра вечеря,
да се залъжем с пържени яйца,
но тъй като светът не е от вчера,
а ние сякаш още сме деца...
които правят сложна равносметка
и изводът навярно не е нов:
че най-добре е всеки брак по сметка
да е скрепен със мъничко любов...
© Ивайло Терзийски Все права защищены