26 янв. 2010 г., 23:00

Равносметка 

  Поэзия
685 0 12

Равносметка

 

Обичам живота си сложен и толкова гъвкав

и нищо, че ходил е често и плана ми бъркал.

Той с четка пристъпи и моя портрет нарисува.

Харесва ми пътя, по който до днеска пътува.

 

Качвах се с него на влак и на кон, и каруца,

пеш дълго походих, дордето съвсем се науча.

Тичах и ставах, и падах, едва се наплаках!

На другите давах. И много надежди отсякох...

 

Дори да си мисля, че губя се в дебрите жадни,

не искам да видя се губеща, чумава, гладна.

Животът е толкова строг и създава  миражи,

така всеки негов урок е безупречно  важен!

 

От днес ще поспра да записвам девизи в тефтера

и отново вървя, но и друг прийом ще намеря:

не искам досадна да бъда с поредната сметка -

за него е гадно, но времето слагам във клетка.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??