По детски наивно си мислех,

че мога съдбата си сам да кова.

И всяка задявка и присмех

посрещах с вдигната гордо глава.

Съдбата, госпожица стара,

подреждаше картите хитро така,

че вечно на мен да се пада

най-слабата карта при всяка ръка.

Глупав бях и вярвах във всичко,

приемах, всички са честни – добри,

и глуп неудачник, на който

в животът му вечно накриво върви.

Работих, но лев и не спастрих,

обра ме животът до сетна пара,

наивен бях, лесно се мамих

при всяка привидно красива лъжа.

Но своята вяра в доброто

опазих, в доброто на тоя живот,

(за някой безумно) защото

обичах родината, своя народ.

Бях горд, за прошка не молих,

макар и да страдах, от болки превит

и зъби да стисках, да стенех,

но нивга не станах предател лъжлив.

Подлецът, доносникът долен,

натрупа богатство, живее добре.

Потрива ръцете доволен –

за него животът прекрасно тече.

Той има палати и яхти,

се вози в луксозни, най-скъпи коли.

Безгрижен живее, едва ли

се сеща за мойте неволи – беди.

Че хлябът не стига, че скъпи

са токът, водата, храната, дори

спокойно да дишаш е скъпо

и въздухът днеска май струва пари.

Да купи той може спокойно

властта и закона със много пари

и правдата свята пък злобно

да смаже с интриги и гнусни лъжи...

Но вече отдавна не мисля,

че мога съдбата си сам да кова

и вече съзирам прешита,

зад думи фалшиво красиви,

несръчно лъжата с бели конци.

Е, милионер не станах

и нямам натрупани грешни пари,

шестица в живота не хванах,

но днес не проклинам, щастлив съм дори,

защото с достойнство живял съм...

2.03.2011 год.

гр. Куклен