Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчание,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека,
Без теб – няма звезди.
Без теб – няма утеха
Без теб – душата боли.
Животът ми с теб –
шепа цветни стъкълца.
Умът ми крещи –
не падай от високо,
защото много боли.
В душата – въздишка дълбока,
В ума – вик за достойнство,
Сърцето счупена чаша,
съшита с тъмни конци.
© Румяна Маринова Все права защищены