И пак съм онова момиче,
което във любов се вричаше.
И пак съм същата жена,
която тайно те обичаше.
Годините си взеха своето,
но не отнеха светлината,
която ми облича тялото
и свети във очите на децата.
Тайните ми - вече спомени,
в душата са прилежно подредени.
Ключа грижливо съм прибрала,
за тебе само съхранен е.
© Живка Георгиева Все права защищены