Докато си мълчал и си премислял,
са тръгнали онези влакове
в посоката на гола истина,
че времето не спира и не чака.
Ужасно е, когато си преминал
през дългата война на чувства,
да се самоплениш, да дезертираш
и да се впишеш във изкуството.
Най-странно е, когато си достигнал
бленувания бряг на щастието,
във краткостта на тихо мигване
да си отидат страстите.
© Рот Блак Все права защищены
мъчно ми стана за изпуснатите влакове...
честита пролет, Рот!