evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
11 мар. 2010 г., 23:32

Равносметка на моите 

  Поэзия » Философская
899 0 8

 

 

 

 

Ще спра за миг и тук черта ще сложа.

Казвате, напразно се тревожа? 

Но мисля, че е нужна равносметка

на тези мои шест десетилетки.

Чертата, знам, не е финал,

не е и на годините предел,

но щом човек дотук е преживял,

безброй поуки вече си е взел.

Свалил е „розовите очила”,

загърбил е младежка суета,

със съвестта си вече не флиртува,

пред себе си не може да хитрува.

Да, зная, шестдесет не са финал,

не са и на годините предел.

Но себе си човек е опознал

и много мъдрост от живота взел.

Безброй пътеки вече извървях.

И трудно, и добре живях.

Получих много, но и много давах -

със любовта си хората дарявах.

Навярно имам дребни грехове,

но не ме терзаят страхове

и, по своему, съм аз щастлива,

 чиста съвестта ми в мен заспива.

В сърцето си съм пускала и враг

пристъпил със надежда моя праг.

За тъжните сълзи не съм пестила

и чужда радост ме е веселила.

На този свят след мен следа ще има –

дом, дела, децата ми любими

и  светли чувства, звъннали в словата

на стихове, родени във душата.

Не ме поблазни светска суета.

Почитах свято майка и баща.

До този, който със любов избрах,

живях достойно, с радост побелях.

Не, няма от какво да се срамувам!

От гузна съвест няма да будувам.

Спокойно ще прекрача през чертата,

аз имам свое място на земята.

В гърдите ми сърце човешко бие.

Пред мене още дълъг път се вие.

© Генка Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??