Равновесие..?!

NelSonR (Нели Р)
44 50

4 авг. 2019 г., 22:05

Поэзия » Философская

665 0 3

Под нозете ми

парещи въглени,

съскат.

Над главата ми-

светят звезди...

Аз поглеждам нагоре,

надежда изгубила:

" Пощади ме!

Прости!

Забрави!"

Под нозете ми

парещи въглени свирят

менует от Моцарт

и парят ме в такт.

Аз залитам,

контрол пак изгубила.

Равновесие,

не знам дали те искам сега?!?

Аз прибрах тъй грижливо,

моменти отминали,

чувства, несгоди, любов...

И намерих се малко изстинала,

за живот като моя - в оков.

И къде аз изгубих,

тази малка подробност -

да се лъжа добре,

със очи на светец?!

Да си вярвам безкрайно,

дори без да се питам :

" Има ли нещо,

което не е наред?"

Под нозете ми

парещи въглени пеят...

А аз танцувам последният валс...

С болка в душата

и блясък в очите,

с надежда в сърцето.

Без никакъв страх...