Небето страдаше с ранено тяло,
подпухнало от лепкав дим.
То пъшкаше светкавици
и бе облечено във мръсно бяло.
Изглеждаше ужасно.
Небето беше остаряло като нас -
работещи и недоспали,
забравили за себе си и не говорещи,
когато сме сами.
Така лицето му покриват пак звездите,
за да излъскат външния му вид
и пак възглавници подреждат те ...