Преди това-малко думи... Според мен, за да е силно едно стихотворение, всеки, който го прочете, трябва да намери частица от себе си в него. Не знам дали някой ще намери себе си в моето стихотворение... Обаче сигурно всеки се е чувствал в рая - витаещ в някакви други пространства, носещ се с безплътна красота... Раят не е място, а усещане... но какво става, ако крилете ви се пречупят? Виждали ли сте птица с прекършен полет? Падате на земята и макар всичко да продължава да следва земния си ход,вие сякаш се чувствате на ръба на бездна - на границата на 2 свята, но не принадлежащ нито на единя, нито на другия... Сякаш нещо във вас завинаги умира, чувствате се толкова беэпомощни... Това чувство е въплътено в моето стихотворение - тоталното сриване на вътрешния свят, усещането эа тягостна болка, вкопчила се в сърцето... Надали всеки от вас ще открие себе си тук, но почти всеки е чувствал тази необратимост на времето, тази неистова болко по иэгубеното, тоэи стон в душата...
РАЯТ НЕ Е МЯСТО, А ...