Разбила
ледени стени
и страстно
в пустинята
за теб препускала
забила
тайствени искри
и дълбоко
в деня ти проникнала
обсипала
с нежност и сълзи
безумно
по теб викала
обмислила
пътища и пречки
и до вдън земи
ги завихрила
нарочила
непоколебимо и теб почти
и тайно
на суша издърпала
като
наситила
безкрайно с мечти
и ефирно
душата ти приласкала
и дарила
неусетно с красоти
и скрито
мислено целунала
съпреживяла
мигове и съдби
спираловидно
завихрена
оплетена
останала...
© Светлана Тодорова Все права защищены