Това, което сега 

случи се в моята душа.

Искам аз да е лъжа,

но лъжа в твоята душа.

Не искам аз да страдам сама,

да страдам аз за теб в нощта.

Но зная аз тази съдба

случва се на мен сега.

И таз съдба боде в нощта,

боде в нощта разбита душа.

Копнея все сега

за нежна ръка.

Но зная, че пак

оставяш ме в мрак.

Защо ти сега

рани ме така?

И моята душа

ридае в нощта.

Ридае сама

моята малка душа.

Не мога така -

с тая тежка душа.

Все в очите тъга,

все в сърцето игла.

И накрая това

се оказва мечта,

се оказва мечта -

нереална е тя.

Нереални мечти,

с тях играеш си ти.

Моята мирна душа

изтърпява това.

Изтърпява това

и си плаче сама.

Не заключвай ме ти

в оковите зли.

В оковите зли

на твойте подли игри.

Не мога така,

да издържам  това,

да издържам това,

да съм вечно сама.

Аз съм силна жена,

но с разбита душа.

Ще си плача в нощта.

Не ме мокри дъжда.

Остави ме сама.

Остави ме така -

с таз разбита душа,

в прегръдките на нощта.

И искам дъжда

да измие страха,

да измие страха

от ранена душа.

Просветли тъмнината,

излекувай душата

и остави да се радвам

с теб на зората.

Ето веч тъмнината

със своя черен воал

ми обгръща душата.

Няма вече преструвки,

няма вече игри

и изтрити са вече

от мен всички сълзи.

2003г.