Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2 июн. 2007 г., 23:53

Разбита тишина 

  Поэзия
577 0 9
Разбих я тишината си от чакане
и втурнах се по прашните следи,
объркани посоки от жадуване,
напиха се със блатните води.

Сънуваните приказки, с годините
очаквани да дойдат в светли дни,
изтриха се забързани под пръстите,
отронени проплакаха звезди.

Далеч прогоних вятъра от себе си
и звездоносните си сребърни мечти,
заключих с девет катинара мислите,
душата във  прибързаност се нарани.

В самотност  под салкъмовите клони
откъсвам с устни лист по лист...
Не искам другиму отново  да се случа...
Разбита, тишина простенва в мен без звук.


© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих!Просто е уникален!
    Поздравления,мила!
  • Стихът ти е великолепен!
    Трогна ме!
    Но все пак,бъди по-весела!
  • Прекрасен стих си написала, Жени!!! Поздрави!!!
  • Тъжна си...но, когато у някого живее толкова много нежност, той не може да бъде победен от тъгата..."Звездоносните мечти" не умират, нито можеш да ги прогониш, Джейни!
    Прегръдка!
  • Благодаря!
    Тишината или себе си разбирах от прибързване, кой знае...
  • Много си тъжна Жени,но прекрасен стих си написала!
    "Не искам другиму отново да се случи...
    Разбита,тишината стене в мев без звук."
    Усмихни се мила и остави красивия спомен!
  • Много ми хареса стиха ти, Жени!!!
    Поздрав!
  • Прекрасен стих си написала!!!
    Поздрави, Джейни!
  • Поздрав,Джейни!
    Поредната прекрасна творба създадена от теб!
Предложения
: ??:??