Защо разби сърцето на парчета?!
Защо превърна душата ми в гроб?!
Нима се различавам от другите момчета?!
Защо ми е да чуя твоя зов?
Достатъчно присъстваше в моите мечти,
сърцето мое остави да скърби.
Достатъчно време ми изгуби ти.
Сега се питам твоето дали тъжи.
Ти погуби душата моя,
заключи вратата на нашите мечти,
остави ме заключен там в покоя,
лишен от слънчеви лъчи.