Изплакани са всичките раздели
и всяка мъст за мен е непозната.
Щом къдри август облаците бели,
не е сезон за ярост и разплата.
Задраскал съм предишните обиди,
за днешните – след век ще си прощавам.
Аз без да съм обиден, ще си ида,
и без да съм щастлив сега, оставам.
Септември ще почука след неделя
и повод за любов ще ни измисли.
С паница боб и скъсана постеля,
ще бъда пак до безнадежност хрисим. ...