yotovava (Валентина Йотова)
2677 22664
5 дек. 2022 г., 21:52  

Разчупване на зимните окови 

  Поэзия » Философская
370 2 10

РАЗЧУПВАНЕ НА ЗИМНИТЕ ОКОВИ

 

Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив. 
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали.

 

Неусетно и трайно стъклата ми станаха черни –
нито лъч, нито смях се провират случайно през тях.
Сякаш някой откраднал е златния труд на Коперник,

а на мене остави да плащам проклетия грях.

 

Няма птица да мине, да плесне и с крясък уплашен

да разпука на изгрева здрача – в уханни треви.

Съска мракът в кафето, изстиващо в щърбави чаши.

И вселенската скука в ума ми гнездото си сви.

 

Ала все пак ще тръгна –  и без да познавам маршрута,

за да спра там, където царува най-белият цвят.

Ще ми стигне, дори да го зърна за кратка минута –

за да знам за какво ме е имало в грешния свят.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??