Той иска всичко свое да раздава,
от много време тъй е без промяна,
не иска да разменя, да продава
и нищичко не иска във замяна.
Какво ли има той, че да раздава?
Това, което прави със ръцете,
за хората предмети да създава,
да са им по-красиви домовете.
Това, което има във ума си,
то трупано е с много труд и грешки,
на хората то може да потърси,
решения във ситуации човешки.
Това, което има във сърцето,
и то е най-безценното богатство,
за него той би полетял в небето,
за Любовта той е готов на светотатство.
Когато Любовта си той раздава,
ръцете му са изворът на нежност,
умът му са звездите във небето,
сърцето му е пътят към безбрежност...
© Дончо Антонов Все права защищены