РАЗДЕЛЕНИ
Изгревното слънце поляга,
в опустялото наше легло.
Безсрамен е този бродяга,
търси моето и твое чело.
Залута се в златния прах,
погали празни постели.
Като крадец побягна в страх.
Заплете се в бели дантели.
По пътя между севера и юга,
разделени тлеят две души.
Върти ги в тъжна орис центрофуга.
… Любовта ни, кой ще утеши?
© Мимо Николов Все права защищены