16 мая 2009 г., 11:04

Разделени 

  Поэзия
516 0 2

   РАЗДЕЛЕНИ

 

Изгревното слънце поляга,

в опустялото наше легло.

Безсрамен е този бродяга,

търси моето и твое чело.

 

Залута се в златния прах,

погали празни постели.

Като крадец побягна в страх.

Заплете се в бели дантели.

 

По пътя между севера и юга,

разделени тлеят две души.

Върти ги в тъжна орис центрофуга.

 

… Любовта ни, кой ще утеши?

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последния стих малко не ми се връзва, звучи все едно е написан от друг човек, разваля ми малко вкуса от предходните два ..които ми допаднаха определено
  • Прегръщам те!Дано с това те утеша.Поздрав с усмивка!
Предложения
: ??:??