С тебе много си приличаме,
с тебе много се привличаме
навярно даже тайно се обичаме,
но разделя ни света...
Разделя ни етиката, съвестта,
страхът да изгубим това, което имаме,
разделя ни даже любовта,
разделя ни мойта същност...
Разделя ни това, разделя ни онова
и животът ми така минава,
превръщам се в пътник на самотна гара,
като пушач, останал без цигара.
Превръщам се във тъжна личност,
плуваща на спукан сал
и аз потъвам бавно... бавно,
защото въздуха на теб съм дал!
© Илия Кузев Все права защищены