Както каньоните се движат до мястото
на променената вода,
така и хората транзитират опит
между материята и духа.
Човек фигурира като природа
в самия себе си.
Пренаписва рекрутативно
и затишията, и поветрията в ума си.
За да се утеши душата в пазвата на палача,
в дрипите на монаха,
в знака за неминуеми сблъсъци,
след догорелия въглен.
© Мария Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ужасно е да намираш интересни неща в главата си и да не знаеш какво правят там »