Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик,
усмивката – намигване на Бога,
страстта – емоция във своя пик,
омразата – блудница болно броди?!
А любовта е танц на Херувим,
надеждата – зов, приютил безкрая,
мечтанието – път пред нас, незрим,
посланието – лъч красив от рая?!