12 февр. 2006 г., 13:55

Раздвоена 

  Поэзия
835 0 1
Дали съм аз или не съм,
дали изпитвам същото, както преди.
А вечер се въртя насън
и мисля за отминалите дни.

И няма ги и погледите жарки,
изстинаха и нашите сърца,
една година мина но не мога
аз повече така да издържа.

И лутам се из моето сърце
изгубена из гъстата мъгла
и търся огъня на любовта ми та да тлей
но вийдам само мъничка искра.

Кой уби любовта
тази толкова наивна и красива,
свежа като утринна роса,
дива, непокорна като самодива.

Сега стоим със тебе двама
и се взираме в нашите очи,
в едните още грее пламък,
а във другите- сняг вали.

Но твоя пламък пак ме стопля
и сякаш леда се топи
и грейва душата ми някак самотна,
самотна от твойте сълзи.

Сега стоя пред теб
усещайки, че още те обичам
и една сълза, но не от лед
по дясното око се стича.

Прости ми, че пак нараних те,
че толкоз наивна аз бях,
на моето сърце позволих му
да откликне на усмивка,
за която копнях.

© Жени Банева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??