20 июл. 2007 г., 13:51

Раздвоена 

  Поэзия » Любовная
1076 0 5

Дали се чувствам раздвоена,

между мисли, думи и дела?

Дали се чувствам наранена?

Виновна съм си сам-сама.


Дали съм силно отегчена,

от ежедневната си рутина?

И някак струва ми се, примирена

от сивотата и баналността.


До вчера бях силно оживена.

Сякаш усетих отново любовта.

От нежен порив опиянена,

забравих как съм страдала.


Забравих в какво се вричах.

Забравих какво си обещах.

Забранила си бях да обичам,

ала безсилна съм пред теб, разбрах!


Въобразих си някак, че ще успея

да се движа само по „повърхността".

Но ако отново се подхлъзна,

нямам право тебе да виня.


Ще разбиеш сърцето ми отново, зная.

Убедена съм в това!

Но твърде много те желая,

за да се оттегля аз сега.


И макар да смятам, че съм готова

на удар всякакъв да издържа.

На безразличието ти, не вярвам,

че ще успея пак да устоя.

© Виолета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!!! Прегръдки!!!
  • Много силен стих,особено последното.Наистина много ми хареса
  • Много добре знам за какво и аз съм го изпитвала. Трудно е да продължиш да знаеш, че въпреки това ще разбият сърцето ти. Но това е любовта правиш всичко и си готова на всяка една болка след това в името на хубавите мигове преди това. Не се съмнявай в себе си и винаги бъди уверена!
  • Ще успееш,Вили!
    Поздрави!
  • ти си силна!
Предложения
: ??:??