16 февр. 2011 г., 09:02

Раздвоение 

  Поэзия » Другая
662 0 7
Полудяла луна стръвно вятърът гони,
с прилепово крило си прикрива следите.
Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.
И кърви тишината от греха на звездите.
Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи.
Безнадеждният въздух трепти уморено.
Сини скути реката полюшва и нежно
ме прегръща с тъга и хлад едновремено.
Самодиви разказват забравени тайни.
С нежни пръсти превързват любовните рани
и шептят ми без глас: Чувствата са нетрайни.
Единствено споменът за тях ще остане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
: ??:??