През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка,
сутрин съм до баба Яга.
В сенките си ти вакханка,
а по слънце ми се бяга.
В тъмнината те обичам,
в светлината аз ридая.
Моя муза те наричам
и за теб не ща да зная.
Явно, този,,Джони Уокър",
що след работа поглътвам,
май ми прави съня мокър
и по тебе бързо хлътвам.
А дано не пия вече,
ала надали ще стане!
Поне гаджето, човече,
в миналото да остане!
© Георги Янков Все права защищены