Раздвоено сърце

10 дек. 2008 г., 20:15

Поэзия » Любовная

908 0 2

Ти се взираш
в очите ми сини.
Сънят с илюзии
грешни дари ни.
Искам да мога
да рисувам с устни
целувки - пламенни
и нежни.
Моят свят различен
е от твоя,
но дори на две
сърцето пак възкръсва,
когато унесена в съня,
добро и лошо сливат
се в едно
и предразсъдъците в
мен заспиват.
Златният изгрев оставя
жадни рани,
въздишки тежки
оголват тишината.
Искам да живея само
през нощта.
Да те усещам в съня.
Да потънем в безкрая.
И двамата да избягаме
от реалността.
Нека забравим деня!
Само наша е нощта,
чуваш ли сърцето ми?
То за тебе страда,
виждаш ли как плаче,
заслепено от слънчеви лъчи?
Не разбра ли какво мълви?
Следвай лунната пътека...
Върви!

Раздвоено сърце

Свързани произведения

Комментарии

Предложения