Край. Ето, свърши се. Толкова за нашето обичане. Двама души със романтика разделят се и няма нужда от взаимното отричане. Защото треснеш ли веднъж вратата си, залостиш ли я със омраза ти, не ще ме пуснеш пак до себе си, дори да сме приятели, уви. А пък с тебе пак сме двамата. Но този път във самотата си. И в страх. И в трепетно очакване - да забравиме тъгата си. Че когато двама души се разделят, веднъж омаяни от любовта, цял живот ще я споделят, но не ще признаят за това. Не ще си казват, че е трудно да не мислят те един за друг. И ще стискат зъби нощем будни. (Сълзите им пречат тук.) И няма нужда ни от пози, ни от злост или обиди лични. След раздялата боли го този, който повече обича...
Какви мазохисти сме значи това ние хората. Хем се обичаме, хем не си казваме, че се обичаме, хем пък и накрая се разделяме и най-вече пък страдаме по раздялата щото сме...обичали. Ееегааати!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.