daq.vasileva (Даяна Василева)
5 12
21 янв. 2009 г., 13:55

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
882 0 2
Една сълза по бузата се стича,
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.

Часовникът не спира да тиктака,
отнасяйки минутите далеч.
Нахално чука на вратата
самотата, носи своя златен меч.

С него тя раздира на парчета,
убива и потиска всичко в мен.
Ще ни разделят океани и морета,
но споменът остава притаен.

Аз него ще запазя вътре в мене,
той пламъкът ще бъде в нощта,
ще се явява като бреме,
ще бъде моят призрак през деня.

Навсякъде из сенките на мрака
ще ме преследва твоят лик
и твоята усмивка ярка
ще озарява всеки следващ миг.

Сълзи горещи вече не потичат
и танците приключиха сега,
и устните мълчат и не изричат
най-нежните и милите слова!

На Л., който в момента е много далеч, но все още го усещам близък!

© Даяна Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Преживява се и още как... Човек се учи докато е жив!
  • Ето това е най тежкото нещо на този свят...за нашата възраст
    Разбирам те отлично, разбирай че го преживявам ебати.
Предложения
: ??:??