Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".
Не, не поемай по онзи завой
и с крачки от вятър не стъпвай,
зная, че близо е свършекът твой.
Зная, че тя ще трябва да дойде,
нейният дъх ще багри сега
всяка минута, посока и после
шума ще струпа над твойта душа.
Не! Не изтичай на капчици пот,
твърде голямо е празното,
дето след теб ще наричам живот,
дето от него трудно опазвам се.
Тръгваш. Нищо, че не съм готова.
Тръгвай! Аз ще те чакам отново.
Посветено на отиващото си лято, 20-то поред в живота ми :)
© Катя Все права защищены