В истината безсловесни -
струните на скъсана съдба.
Във лъжата безполезни -
две захвърлени в тъга тела.
И толкоз рядко смислени -
постъпките им в любовта.
Тъй удавнишки потиснати -
душите им във горестта.
На раздяла - натежалите
думи, които мен раняват
и в жестоко закъснелите
прозрения теб давят.
© Александър Тодоров Все права защищены
постъпките им в любовта.
Тъй удавнишки потиснати -
душите им във горестта.
Поздрави!