Раздяла. И е някак тихо,
мъгла се плъзва в нощната тъма,
а твоят силует на скитник
оставя ме за сетен път сама...
Раздяла! Две очи не спират
да съзерцават входната врата,
а две ръце за допира умират,
на някой непознат в нощта...
Раздяла! Някак по е мрачно,
и някак е тъй пусто там навън,
и без душата-спътник е опасно
да се събудя от кошмарния си сън... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация