Раздяла
Не те обичам, остави ме,
не се натрапвай в моето сърце.
Достатъчно търпях те, разбери ме,
отдавна съм без теб във свойто битие.
Ти бе тъй добър със мене
в началото на нашата любов.
Но стигах ли ти, честно ти кажи ми,
една-единствена сред толкова жени.
Ти беше Дон Жуан за всички,
които носят името жена.
И мъката у мене, що запали,
за тебе нямаше цена.
И болката у мене, що остави
дълбоко в моята душа,
и твойте вечни изневери
с безброй несвързани лъжи.
И свян, морал, за теб са непознати,
на истинска любов си неспособен ти.
Но няма право днес жена ти
да казва гласно своите мечти.
Очаквах много аз от тебе,
приятел и другар в живота свой
и искреност, и нежност тъй мечтани,
несъществуващи в живота твой.
За туй те моля, остави ме,
заключих вече своята мечта.
От тук нататък вече с мен е
безкрайната и тежка самота.
© Пепа Райчева Все права защищены