Аз знам, че много ще тъжиш,
ако след безброя светли дни
до себе си не ще ме задържиш
и в сърцето болката стаи...
И ще се търсим безутешно,
за минали красиви дни...
Аз ще мисля свойте грешки
и от туй ще ме боли!
Дълго ще се питаме – защо ли
до тук достигна любовта.
Ще търсим отговор кога ли
и защо съдбата завидя...
Но май в живота все опира
тук всичко до това известно –
в ръцете ни което се намира
да пазим го и да бъдем честни!
© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены