Този свят разнолик прекосяваме с рани
от раздяли и срещи, ненавист и страст.
На въртящата сцена е пак проиграна
верността, над която все нямаме власт.
Както бързо се втурна, любов ненагледна,
знам, че тъй ще изчезнеш задълго от мен.
Тази вечер е нашата среща последна
след която светът ще е цял променен.
Аз съм тъй благодарен на редкия жребий,
че те срещнах случайно, забързан на път.
Усмихни се през плач и назад не поглеждай -
две самотни пътеки в града лъкатят.
© Иван Христов Все права защищены
след която светът ще е цял променен"
Познато чувство, Иване!
А ти така хубаво разказваш, че всичко си спомних!
Поздрави!