РАЗДЯЛА
Ще си тръгна някой ден,
дори и без да те докосна,
сънят ти ще бъде мокър
в сухите горещи нощи....
Със жар ще докосвам
във мрака очите -
до болка познати...
Звезда ще съм и плам,
щом прегръщаш ме още и още...
Със милувките страстни
ще измъчвам те страшно,
палави вълни
ще те къпят в гласа ми,
щом съм със тебе,
забравям коя съм...
Дори това е прекрасно!
В мраморнобелите нощи
ще съм бягаща сърна ранена...
във среднощната пурпурна игра,
оставих се да съм победена...
© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены