ДИС (Деа)
298 6717
20 сент. 2018 г., 22:05

Раздяла 

  Поэзия
422 0 3

По дланите си имах звезден прах

от стари, недодялани желания.

И сънища, в които смела бях

да оцелея, без да съм измамена.

 

Земята сякаш спря да се върти,

когато се обърна и  погледна...

Не помня, аз ли бях или пък ти -

кой, всъщност, първи тръгна си последно?

 

"Драскачка на копнежи и мечти" -

нарече ме. И думите разплака.

По белите листа със две сълзи

написах ти писма. А после чаках.

 

По тях полепна също звезден прах

от виолетовите, лунни нощи...

Сега си спомням - всичко преживях,

когато със усмивка хвърлих пощата.

 

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??